(Над)даване

В живота има двойни стандарти. Това е истина, която научаваш още в детската градина. Може би и защото имаме изначално два пола –мъжки и женски – всичко около нас се дели на две и имаме възможност да го измерваме по два начина. Най-очебийната проява на двойни стандарти, според мен, е когато обсъждаме т.нар. „равенство на половете”. Спокойно сега няма да залитна в обясняване на феминистки възгледи и теории. Ще се спра само на един аспект, който добре описва ситуацията с двойните стандарти, що се отнася до половете.

През изминалата седмица едно събитие обикаляше жълтите сайтове – напращялото тяло на Джесика Симпсън. За тези, който не са запознати с творчеството на „звездата” – Джесика е от поколението на русите-пеещи-и-тънцуващи-барбита, която не само се омъжи публично по MTV, но и позволи да снимат първата година от семейния й живот. И дори никой да не асоциира името с визията, се обзалагам, че когато видите снимка на Джесика веднага ще си кажете „А-а-а, тази ли?!”.

Да…и на знаменитостите им се случват лоши работи. И дали в резултат на развода си или застоя в кариерата Джесика днес е доста извън стандартите за русо-пеещо-барби. Злъчните коментари за нейното тегло стигнаха толкова далече, че по-малката й сестра- Ашли-се обърна към публиката с призива, че жените имат различни размери, форми и килограми.

Аз няма да кажа каквото и да е злъчно по адрес на Джесика (въпреки че, дълги години визията й ме подтискаше и ме караше да се чувствам дребна-черна-и-дебела). В момента и аз съм в подобно състояние: надебелях без да знам как. Причината да обърна внимание на тази история е наличието на двоен стандарт. Жените дебелеят, докато забележете – мъжете леко наддават. Последните никога няма да признаят, че са се „освинили” и винаги казват, че изглеждат добре с повече килограми.

Съгласна съм, но защо жените трябва да страдат, когато стрелката на кантара се придвижи нагоре?

 

ПС. Авторът на поста е жена, която иска справедлив свят, в който всеки ще тежки колкото трябва!

Приятелското лице на Обама

Публикуването на новина след като тя е официално съобщена не е новина. Това го знаят и студентите в първи курс „Журналистика”. Ако обаче тази новина се прочете по различен начин след като е била съобщена….това вече е пикантерия, на която не може да се устои.
 
Според статия в New York Times Барак Обама е спечелил кампанията си в благодарение на Facebook. Така той се е превърнал в първия президент, който не само е водил «електронна кампания», но и успял за първи път от десетилетия насам да ангажира в гласуването 70 % от младите американци на възраст до 25 г. Нещо повече редица анализатори смятат, че ако изборите се водеха по Интернет, победата на Обама щеше да е повече от категорична.
 
Всъщност мозъкът зад блестящата медиина кампания на бъдещия президент принадлежи на 24 годишния съ-основател на Facebook – Крис Хюджес, който през 2004 г. заедно със съквартирантите си от Харвард създават мрежа, предназначена първоначално да обедини само студентите от университета. Постепенно мрежата се разраства и обхваща и други висши училища, гимназии и днес всеки на възраст над 13 години.
 
Това, което обаче остава във въздуха е дали е Facebook  е създаден именно с цел да бъде успешно използван като средство за моделиране на общественото мнение или това е последица от разрастването му. Безспорно много активни млади хора живеят в паралелен свят онлайн – просто голяма част от техния живот минава през компютъра-от сутрешното четене на вестник до всекидневното пазаруване. Въпросът е дали „гениалната” идея на двама студенти не е била именно постигане на централно управление.
 
ПС. Авторът е активен потребител на Facebook.

Не се омъжвай във Вегас!

 

Тази новина е поразителна. След години натрапване на идеята, че ако/когато срещнес голямата си любов, няма нищо по-вълнуващо от това да го хванеш за ръката и да забегнете към Сърцето на Американската пустиня – Лас Вегас, където под звуците на старо пиано да кажеш заветното „ДА“.

След като години наред образът на бъразата сватба беше натрапван тук и там, днес Кармен Електра категорично заяви пред сп. „People„, че бързите сватби водят до бързо приключване на връзките. Тя може би е една от малкото звезди, които не само има право да направи подобна констатация, но и да послужи за пример. Защото както е добре известно американците обичат т.нар. „role models„. И ако решат, че Кармен е техен модел за подражание нищо не може да ги спре да й подражават във всичко дори и за безразборни-бързо-консумирани-връзки.

Всъщност, няма нищо лошо в бързите бракове – спестяват средства, главоболия и доста излишно напрежение. Естествено, ако го правиш с правилния човек, а не след бурна нощ с някого когото познаваш от 10 часа. Защото докато първото ще действа слогана за вечната любов, то за второто ще е валидно правилото „Каквото става във Вегас си остава във Вегас“.

 

Age of Love

 

Вчера гледах едно предаване по телевизията. Горе долу концепцията беше следната – един 30-годишен ерген беше изправен пред дилемата да избере за приятелка 20-годишно-току-що-завършило-коте или 40-годишна-преуспяла-тигрица. Името на предаването „Age of Love„ 

Продуцентите всякакви се бяха постарали да противопоставят 20 и 40-те годишните: опит с мъжете, социално положение и т.н. Тук изобщо няма да се спирам на възраст и външен вид -  едната от участничките беше 48 годишна и изглеждаше по-добре от  съперчничките си. Естествено някъде далеч в съзнанието се прокрадваше мисълта дали пластичната хирургия не беше помогнала това онова да се пребори с гравитацията, но това беше валидно и за някои от младите участници.

Естествено всякакви женкси трикове бяха позволени (сами разбирате, че в тези случаи «шансът» беше на по-опитните). В края на всяка серия младежът изглеждаше все по-объркан и не в състояние да вземе решение. А и как би могъл когато около 15 дами се вричаха във вечна любов и се кълняха, че той е единственият.

Тази до някъде обикновенна концепция на предаването ме накара да се замисля дали не е така наистина в живота? Дали наистина ние понякога, в моменти когато трябва да вземем решение и се колебаем и нас не ни подвеждат с измамни обещания, целящи да ни разсеят? Дали изтинската любов може да намери пътя в гората от фалш? И най-вече съществува ли истинска любов?

Всъщност въпросът дали един мъж на 30-сет години би избрал едно момиче, което ще може да впечатли по лесно или една доказана жена е повече от съществен. Защото в днешния свят, когато жените в повечето случаи са улисани да се доказват в професията си и после в личния си живот, тази дилема изглежда все по реална.